Archive

сеп. 2014

След ремонта на пешеходния център, Варна загуби естетика

On
by Христо Топчиев
некачествен ремонт на главната пешеходна улица на Варна

некачествен ремонт на главната пешеходна улица на Варна

На площад Независимост във Варна му предстои реконструкция по нов дизайн. Площадът, в настоящият си вид, е създаден по проект от архитект Варужан Маноян през 1975г. Той проектира мащабен рисунък от стилизирани вълни, които преливат и дават формата на съседните цветни градини и фонтани, а растера тръгва и по булевард „Княз Борис Първи“. Така градския център звучи единно от 70-те до 90-те години, заради прилагането на общи естетически принципи и идеи.

През последните две десетилетия пешеходните пространства, създадени от арх.Маноян, бяха силно занемарени, а ремонтите се оказаха некачествени. Вместо да подмени настилките с нови и по-качествени, през 2012г. Община Варна реши да проведе конкурс за нова естетика и реконструкция на пешеходните пространства. В това има известна логика, доколкото арх. Мануян прави сложна за изпълнение система за отводняване, а и размерът на растера в настилките при площад Независимост е сравнително едър и това затруднява възприемането му.

Конкурсът за естетизация бе обявен като национален и дори международен, но заради твърде кратките срокове и зле съставената и неясна конкурсна програма, интерес липсваше. Така нашият „международен“ конкурс стана типично регионален със своите 7 участващи екипа, 5 от които от Варна. Спечели екип на уважавани колеги – архитектите Живко Железов, Юлия Железова, Борислав Игнатов и Александър Минчев. Те заложиха на плакатно представена идея, наблягаща на ярките цветове и ясните общи послания.

Спечелилият екип създаде и работен проект, но лошото качество на реализацията в първия участък изостри общественото внимание и повдигна множество критики към естетиката му. Градските мебели от ръждясали стоманени листи подсилват тъжното усещане за дългогодишния упадък на Варна и логично срещнаха сериозно обществено неодобрение. Впечатлението за недобре измислено и недостатъчно отводняване сякаш се подсили с ръждясалите „лодки“, а „плаването“ им по вълните от зле наредени клинкери направи нещата дори леко трагикомични. Подчертаването на линиите за отводняване в настилките създаде асоциация за уличен профил с платно и два тротоара, вместо необходимото обобщено усещане за пешеходна зона без тротоари и обединени околни пространства. Цветното преливане в настилките, това сполучливо хрумване на проекта, освен от линиите на отводняването се накъса и надребни от некачественият, откровено грозен и крайно неподходящ за центъра на Варна калдъръм. Той по никакъв начин не помага за подчертаването на античната стена под него, но пък проваля композицията в настилките, надребнява усещането за пространство и стои като кръпка, противостояща на всичко „съвременно“ наоколо. Друг критикуван елемент е асмата, подходяща по-скоро за някой частен селски имот, отколкото за обществения център на Варна. Липсват съвременни пластики, характерни за всяка централна зона. Вместо тях, сякаш случайно са нахвърлени на различни места груби и нищо незначещи за хората, но затова пък големи камъни, а варненските скулптури са лишени от безценна възможност за изява. Беше пропуснат и шанса за стандартизиране по общ детайл на всички съществуващи стъпала пред различните входове по булеварда. Проектът, започнал с добрата идея за цветно преливане, очевидно е допълван и надребняван до момента, в който общата идея се е разпиляла, а грешките в мащаба и липсата на отношение към съществуващата среда ще бъдат усетени най-много при изпълнението на площадните зони.

За съжаление градът загуби естетиката създадена от арх. Маноян още с некачествения ремонт на площад Независимост от преди няколко години. Необходима е дискусия по темата не само за техническата, но и за естетическата страна на проекта, преди вече допуснатите грешки да се мултиплицират в новите участъци, и особено преди работата по площад Независимост.

арх. Христо Топчиев